Предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот

На основание чл. 19 от ЗЗД предварителният договор за прехвърляне на недвижим имот трябва да се сключи в писмена форма. Нотариална заверка на подписите на страните не е необходима, но ако все пак се направи, тя дава възможност на страните по договора да ползват същия като извънсъдебно изпълнително основание при евентуално неизпълнение на задълженията по него и възникване на нужда от връщане на дадените по договора суми. За да е действителен предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – това са страните по окончателния договор (продавач/и и купувач/и) и цена. Нищожният предварителен договор за сключване на определен окончателен договор за продажба на недвижим имот не поражда никакви права и задължения и не може да стане действителен. След обявяването му за нищожен всяка от страните по него е длъжна да върне на другата всичко, което е получила от нея на основание чл. 34 ЗЗД. При неизпълнение на предварителния договор, било от страна на собствениците на имота или от страна на купувачите по него, всяка от страните по договора може да предяви иск за сключване на окончателния договор, като в такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила. Ако насрещната страна, счита че ищецът е неизправен, тя може да се брани с възражение за неизпълнен двустранен договор съгласно чл. 90 ЗЗД. Чрез иска по чл.19, ал.3 ЗЗД страната по предварителния договор упражнява правото да иска от другата страна да изпълни задължението си по договора и сключи окончателен договор, а именно да се прехвърли правото на собственост. В този случай вещното право върху недвижимия имот – предмет на предварителния договор се прехвърля с влизане на решението в сила. Съдебното решение замества сключването на окончателен договор, който, ако страните сключеха без намесата на съда, следва да бъде извършен пред нотариус по местонахождението на имота.